Кхмерите са азиатски народ, който през Средновековието успява да създаде една от най-мощните империи в Югоизточна Азия. Към 802 г. крал Джаяварман ІІ обединява кхмерските племена и да полага основите на Кхмерската империя, наричана Камбуджадеша. Тя обхващала съвременните държави Камбоджа, Виетнам, Лаос, Тайланд и Малайзия. В най-големия си разцвет населението на империята достигнало 3 млн. д. Столица на новото кралство станал разположения на езерото Тонле Сап, град Ангкор Том („великия град”). Населението му достигнало 1 млн. души, което го превърнало в един от най-многолюдните градове в света по-това време. Съвременни сателитни изображения сочат, че по площ той е бил най-големия прединдустриален град в света (с площ колкото съвременен Ню Йорк). В близост до столицата се намирал и великолепния храмов комплекс Ангкор Ват („великия храм”). Той бил построен от крал Суряварман ІІ за период от 37 г., между 1113 и 1150 г. Този комплекс представлявал същинско архитектурно чудо. Построен е основно с религиозна цел, като 5-те му големи кули пресъздавали 5-те свещени върха (на планината Меру) за индуистите.
Древните кхмери били отлични астрономи и математици. Те изчислили съвсем точно земната пресцесия. Кхмерите изповядвали две религии- индуизъм (кралския двор) и будизъм (останалото население). Индуизмът бил пренесен от индийски имигранти, докато будизмът от мисионери от Шри Ланка през 13 век.
Древните кхмери се славели като отлични земеделци. Те успели да създадат сложна иригационна система от резервоари и канали, с която си набавяли нужната за земеделието вода и през сухия сезон. Получавали по 3 оризови реколти годишно. Отглеждали много прасета и добитък, и били големи риболовци.
Кхмерите имали и собствена писменост, която за съжаление не е достигнала до нас. Поради това основната информация за тяхната история черпим от китайските хроники.
