Вавилон – столицата на Вавилония – е един от най-важните антични градове. Разположен е до Ефрат, на около 90 км южно от Багдад в днешен Ирак (провинция Babil). Руините от този град са открити отчасти в началото на 20 век (от Роберт Колдевей и други). За първи път името Вавилон се споменава през 3000 пр.н.е.. Около 2200 пр.н.е. Вавилон бил известен като храмово място и е принадлежал през 21 век пр.Хр. към близкия град Ур. При царуването на великия Хамурапи (1792-1750 пр.н.е.) градът придобил водеща роля в стария Ориент. Той завладял почти цяла Месопотамия и е познат преди всичко чрез Кодекс Хамурапи, един от първите подробни сборници със закони.
През 1595 пр.н.е. Вавилон бил превзет от Хетите, като кратко време след това попада под владението на Каситите (около 1590 до 1150 пр.н.е.). Каситите направили града-държава Вавилон столица на Вавилония. Вероятно градът става религиозен център на царството през 12 век пр.н.е., когато Мардук се издига до върховен бог на месопотамския пантеон.
