НАБАТЕИТЕ - Изчезналите цивилизации

Набатея или Набатейското царство е държавно формирование създадено от група от арабски племена в Близкия изток, и просъществувало в периода 3 век пр.н.е. - 106 г. Обхваща територии от днешните Йордания, Палестина, Израел, Сирия и Саудитска Арабия. Столица и е Петра - древен град, намиращ се в долината на Уади Рам (Йордания).

Набатея се формира, заемайки голяма част от територията на Идумея, при съперничествата между Диадохите – Египетските Птолемеи и Сирийските Селевкиди. Стратегическото и местоположение на пътя между Двуречието и долината на Нил както и това, че е отправен пункт за керванната търговия с Арабия (подправки и парфюми) бързо извеждат от стратегическото положение на Набатея просперитет. В 312 г. пр.н.е. един от Сирийските диадохи – Антигон I Едноокий, неуспешно атакува Петра с цел да я завладее, но не успява. През 2 век пр.н.е. Набатея остава в сферата на влияние на Древен Египет, като при отслабването на властта на Селевкидите над съседните и територии успява да разшири своите владения.

Наследствена монархия в Набатейското царство датира от възцаряването на Арета I през 169 г. пр.н.е.. В следващия период от историята Набатея си съперничи с Хасмонеите в Юдея, като при царуването на Арета III през 84 г. пр.н.е. успява да подчини под властта си Дамаск с част от Сирия. По време на Римската експанзия в Леванта през 1 век пр.н.е. до 1 век Набатея успешно съхранява независимостта си, влизайки в съюзни отношения с Древен Рим. По време на обсадата на Ерусалим от Тит набатейците участват като римски съюзници.

В 105 г. след смъртта на Рабел II Траян присъединява Набатея към Римската империя, оформяйки на нейната бивша територия римската провинция Арабия (лат. Arabia Petraea).